Румен Поибренски със злато в бадминтона на Европейските игри за трансплантирани
Снимка: Bulgaria team transplant
Румен Поибренски направи своя дебют на Европейските игри за трансплантирани като част от Bългарския отбор за трансплантирани (Bulgaria Team Transplant) и още в първото си участие спечели златен медал в бадминтона. Състезанието в Нидерландия му донесе силни емоции, нов опит и удовлетворение от постигнатия резултат.
След силното си представяне и спечеленото злато в бадминтона, Румен Поиренски разказва за емоциите си от състезанието и първото си участие на игрите пред медията на националния отбор на България за трансплантирани.
В: Здравей, Румене. Тази година е твоят дебют на Европейски игри за трансплантирани. Как се чувстваш като част от отбора?
Румен Поибренски (Р.П.): Чувствам се добре като част от отбора радвам се, че съм част от отбора и подкрепям каузата. Ценя възможността да представлявам хората с трансплантации. Гордея се, че съм глух и мога по този начин да бъда част от отбора.
В: Днес излизаш за пръв път да играеш на Европейските игри за трансплантирани? Бадминтонът е твоя спорт, какво е чувството и усещаш ли се готов?
Р.П.: Тренирам бадминтон всяка събота с глух треньор. Като дебютант в тези игри очаквам да дам най-доброто от себе си.
В: Изигра първите си 2 мача и направи своя дебют на Европейски игри за трансплантирани. Как беше това изживяване?
Р.П.: Доста изморително, но и много вълнуващо!
В: Игра срещу Асен Николов, твой съотборник и Лука Дакович от Германия. Доволен ли си от твоите 2 мача?
Р.П.: Напълно! Можех да взема една победа, обаче треперенето и умората ми попречиха. След двата мача паднах на игрището, за да си почина. Следващият път се надявам да подобря играта си още повече!
В: Какво е чувството от първото си участие да си тръгнеш със злато в бадминтона?
Р.П.: Изпитвам огромна радост. Тренировките с глух треньор си заслужават усилията. А медалът ме мотивира да работя още по-усърдно, по-този начин продължаваме нататък.
В: Какво би казал на хората, които чакат за трансплантация и на хората от глухонямата общност?
Р.П.: Към чакащи за трансплантация да не губят надежда. Знам че пътят е труден, но има хира които работят всеки ден за да им помогнат. Към глухата общност - силата с която преодоляват ежедневните предизвикателства е вдъхновение за мнохо хора. Важното е хората от глухата общност да бъде разбирани и да се проявява търпение. Те не са по-различни. И запомнете едно - трансплантираните хора могат да спортуват каквото си пожелаят!
