Етични Правила

Етични правила на НСС Декларация на „СПОРТНИ НОВИНИ“ АД „СПОРТНИ НОВИНИ“ АД, ЕИК 208793555, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Възраждане, бул. „Христо Ботев“ № 46, в качеството си на собственик и издател на медията Sportni-Novini.bg, приема и се ангажира да спазва Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България (наричани по-долу „Кодекс“ или „Етичните правила на НСС“), приети от Националния съвет за саморегулация (НСС). С настоящото „СПОРТНИ НОВИНИ“ АД се присъединява към доброволния ангажимент на рекламната и медийната индустрия в България да прилага етични стандарти при създаването, излъчването и контрола на търговски комуникации в своите канали и платформи.

Кой създава Етичните правила Националният съвет за саморегулация (НСС) е независим орган за саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България. НСС, след консултации с изявени специалисти, създава, ревизира и осигурява доброволното приложение на етични правила и добри практики в бранша в защита на потребителя, принципите на конкуренцията и обществения интерес. За целта НСС създава свои работни органи – Етична комисия, Апелативна комисия, Работна група за тълкуване на Кодекса, Комисия за мониторинг и др. Членове на НСС могат да бъдат асоциации и отделни юридически и физически лица от рекламната индустрия – рекламодатели, маркетинг специалисти, рекламни агенции, медии, както и видни общественици и специалисти. Основа на саморегулацията в търговската комуникация са настоящите Национални етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България. Кодексът е приет от Общото събрание на Националния съвет за саморегулация през 2009 г. в съответствие с устава на сдружението, законовата уредба в Република България и Консолидирания кодекс за реклама и маркетинг комуникации на Международната търговска камара – както по форма, така и по съдържание. Кодексът подлежи на развитие, като Националният съвет за саморегулация редовно преглежда клаузите му, за да гарантира, че те продължават да отразяват най-новите развития в технологията, маркетинговите практики и обществото. НСС приема и Правилник за приложение на Кодекса. За кого се отнася Кодексът Националният етичен кодекс е общовалиден за всички участници в рекламната индустрия в Република България – рекламодатели, маркетинг специалисти, рекламни агенции, медии и всички лица, имащи отношение към рекламата и към всяка форма на търговска комуникация, и определя правилата на професионално поведение в бранша. В допълнение на Кодекса НСС може да прилага специфични за даден бизнес браншови етични правила, при условие че те не противоречат на Кодекса. Съответствието с Кодекса не изключва случаи, когато дадена медия може да откаже дадена реклама, ако тя не отговаря на други нейни, по-строги, критерии за приемане на търговски комуникации. „СПОРТНИ НОВИНИ“ АД си запазва правото да откаже излъчване на реклама, която не отговаря на редакционните стандарти на изданието, дори когато съответната реклама формално не нарушава Кодекса. Кой прилага правилата НСС разглежда жалби в обхвата на Кодекса срещу всеки един участник в рекламната индустрия в Република България, който извършва реклама и търговска комуникация в нарушение на етичните правила. Членовете на НСС доброволно се ангажират да прилагат Кодекса и да осигурят неговото спазване. Решенията на НСС са задължителни за членовете му. Те доброволно се задължават да не извършват и да не приемат никакви дейности в нарушение на Кодекса и да променят или преустановяват всяка комуникация, която НСС е преценил, че е в нарушение на Кодекса. Членовете на НСС работят за промотирането на Кодекса и насърчават спазването на целите и правилата му и от всички други стопански субекти и лица в рекламната индустрия. За лицата, които все още не са приели Кодекса, решенията на органите на НСС не са задължителни. В тези случаи компетенциите на НСС се свеждат до обществено разгласяване на решенията на своите органи, преустановяване на излъчването от медия-член на НСС, а при необходимост – уведомяване на съответните законоприлагащи органи. Кодексът и законът Кодексът няма силата на закон и не се отнася до въпроси, регулирани от закона. Кодексът се прилага винаги в рамките на приложимото законодателство, но той не измества законите, регулиращи рекламата и търговската комуникация в България, а представлява тяхно „етично допълнение“. Поради това текстовете на Кодекса са по-детайлни от тези в законите. За избягване на неяснота, когато въпроси, обект на Кодекса, са регламентирани и в нормативни актове, по законосъобразността на случая се произнася съответният законоприлагащ орган. Кодексът предлага лесен и достъпен начин за решаване на възникнали спорове и често предотвратява граждански и наказателни искове, но прилагането на правилата на саморегулацията не отменя задължението на стопанските субекти и гражданите да спазват Конституцията и законите на Република България. Никоя писмена или устна комуникация от страна на Националния съвет за саморегулация или негови членове няма да се приема за юридическа консултация или препоръка. Обхват Кодексът се прилага за всяка форма на реклама и маркетинг комуникация, приети в най-широкия им смисъл на търговска комуникация – дейности, които директно или индиректно стимулират продажбите на всякакъв вид стоки и услуги (включително корпоративните и институционалните) или промотират търговски марки и наименования, независимо от използваните канали и средства за комуникация, включително, но не само: аудио-визуални комуникации – телевизия, радио и други медии в ефира, кино, видео и пр.; печатна комуникация – вестници, списания, брошури, плакати, бюлетини, каталози и др.; комуникация в други медии, изложени на публични места, включително движещи се образи; търговска комуникация върху опаковки, инструкции за употреба и други промоционални материали; рекламни съобщения, публикувани срещу заплащане в пари или срещу друго реципрочно задължение, когато съдържанието е под контрола на рекламодателя/маркетинг специалиста, а не на издателя – такива съобщения трябва да се съобразяват с изискванията на Кодекса и трябва да бъдат изрично обозначени и ясно разграничени от независимите редакционни материали; социална реклама и реклама, свързана с благотворителност, спонсорство и др.; търговска комуникация на местни и централни органи на властта; комуникации, свързани с промоционални действия, включително в местата на продажба, дегустации, игри и лотарии, събитийни търговски комуникации; комуникация в електронни средства за обработка и предаване на информация, включително, но не само – дисплеи (статични и движещи се изображения), текстови съобщения, платени включвания или търсения, интернет банери, вирусни търговски съобщения (virals), маркетинг комуникация във фирмени интернет сайтове, реклами в онлайн игри, червен бутон, онлайн корпоративни комуникации, DVD/CD-ROM, дигитални билбордове, SMS- и MMS-съобщения, фиксирани и мобилни телефони и други електронни комуникации. Извън обхвата Кодексът не се простира безразборно до всеки вид комуникация. Например, Кодексът не се прилага за: редакционно съдържание; корпоративна комуникация, включително корпоративни съобщения за обществеността, съобщения за пресата и други медийни изявления; информация в годишни фирмени отчети и подобни документи; корпоративни изявления по обществено-политически въпроси; информация, задължителна за вписване, съобразно закона, в етикетите на продуктите; политическа комуникация, която цели да повлияе на електората по време на местни, национални или международни избори или референдуми; сайтове за търсене; блогове; вирусни търговски съобщения и потребителско съдържание, произведени и разпространявани от физически лица потребители, без съдействие и подкрепа от страна на рекламодател/маркетинг специалист; комуникация с образователна цел или информация по важни за обществото теми, когато такава комуникация не е свързана с търговския интерес на инициатора; комуникация, чиято основна цел е да забавлява или да образова, а не е търговска; комуникация от държавни органи; произведения на изкуството, изложени публично или частно; самите продукти. Цел на Кодекса Поради особено важната роля на рекламата в икономиката на страната целта на Кодекса е да осигури тя да бъде осъществявана като обществена услуга по такъв начин, че да се отчита въздействието, което тя оказва върху потребителя. Принципите на Кодекса са етичната основа на саморегулацията. Той е конструиран така, че да преустановява дейности, които противоречат на горепосочената цел, дори и тези дейности да са формално в рамките на приложимия закон. Кодексът е предназначен да постигне следните задачи: да демонстрира отговорност и добри практики в рекламата и маркетинговата комуникация в Република България; да повиши общественото доверие в търговската комуникация; да спазва неприкосновеността на личната информация и предпочитанията на потребителите; да гарантира специална отговорност, що се отнася до търговската комуникация за деца и подрастващи; да защитава свободата на изразяване на лицата, занимаващи се с търговска комуникация (в съответствие с Член 19 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН и Конституцията на Република България); да отстоява принципите на лоялната конкуренция; да предоставя практични и гъвкави решения; да свежда до минимум необходимостта от подробно национално и/или международно законодателство или разпоредби.

ОБЩИ ПРАВИЛА Член 1 – Общи условия 1.1. Всяка търговска комуникация трябва да бъде изготвена с чувство на отговорност към потребителя и обществото. 1.2. Всяка търговска комуникация трябва да бъде съобразена със закона, благоприлична, почтена, честна и правдива. 1.3. Рекламодателите носят отговорността за законосъобразността на търговската комуникация. Всяка търговска комуникация не трябва да пренебрегва която и да е законова норма, не трябва да съдържа елементи, нарушаващи закона; не трябва да подтиква никого да нарушава или заобикаля закона. 1.4. Всяка търговска комуникация трябва да бъде изготвена с надлежно чувство за професионална отговорност и трябва да отговаря на принципите за лоялна конкуренция. 1.5. Никоя комуникация не трябва да нарушава общественото доверие в рекламата и маркетинга. 1.6. Саморегулацията се прилага с уважение към основното право на всеки на свобода на изразяване и свободата на търговската комуникация. Член 2 – Благоприличие Търговската комуникация не трябва да съдържа твърдения или аудио или визуални продукти, които да нарушават добрите нрави или да могат да се определят като вулгарни или отблъскващи, според общоприетите морални норми в съответната държава и култура. Член 3 – Почтеност 3.1. Търговската комуникация трябва да бъде изработена по такъв начин, че да не злоупотребява с доверието на потребителите и тяхната липса на опит или познания. 3.2. Съответните фактори, които е вероятно да повлияят върху решенията на потребителите, трябва да бъдат комуникирани по такъв начин и в такъв момент, че потребителите да имат възможност да ги вземат предвид. 3.3. Когато се предава информация под линия, тя трябва да бъде достатъчно видима, четлива, с адекватен размер на шрифта и с достатъчна продължителност, позволяваща да бъде прочетена и взета предвид. 3.4. Търговската комуникация не трябва да уврежда доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. 3.5. Търговската комуникация не трябва да използва и разгласява професионална или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Член 4 – Социална отговорност 4.1. Търговската комуникация трябва да уважава всички аспекти на човешкото достойнство. 4.2. Търговската комуникация не трябва да съдържа, подбужда или толерира никаква форма на обида или дискриминация, включително такава на базата на раса, национална принадлежност, религия, социална или политическа принадлежност, пол, възраст, увреждания или сексуална ориентация, без изброяването да е изчерпателно. 4.3. Търговската комуникация трябва да съблюдава принципа на равенство между половете. 4.4. Търговската комуникация не трябва да се възползва от чувството на страх или от нещастие или страдание, без основателна причина. 4.5. Търговската комуникация не трябва да злоупотребява с чувството на съжаление към болни, бебета, деца, възрастни хора и лица в неравностойно положение. 4.6. Търговската комуникация не трябва да съдържа, толерира или подбужда насилствено, незаконно или противообществено поведение. 4.7. Търговската комуникация не трябва да съдържа, толерира или подбужда заплаха за живота и здравето на човека; за природата и животните или за личното или общественото имущество. 4.8. Търговската комуникация не трябва да съдържа порнографски сцени или да съдържа, толерира или подбужда сексуално насилие. 4.9. Търговската комуникация не трябва да показва прекалена еротика и да промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на насърчаване и готовност за секс, разголване на човешкото тяло по неподходящ начин, и не трябва да представя продукта като средство за отстраняване на сексуални бариери. Човешкото тяло може да се показва само при зачитане на правата на личността и човешкото достойнство. 4.10. Фактът, че дадена търговска комуникация може да е неприемлива за отделни хора, по принцип не е достатъчна причина за отказ въобще от търговска комуникация за дадения продукт. 4.11. Използването на природни, исторически, научни или културни ценности в търговската комуникация трябва да става по начин, който няма да уврежда уважението към тях. 4.12. Търговската комуникация не трябва да ползва по обиден начин българския език. 4.13. Когато търговска комуникация е законно публикувана на чужд език, този език ще се ползва от същата защита както и българският. 4.14. Държавните символи могат да бъдат използвани в търговски комуникации само в съответствие със закона и по начин, който не злоупотребява с тяхната важност и не унижава тяхното достойнство. Член 5 – Правдивост 5.1. Търговската комуникация трябва да бъде правдива и да не въвежда в заблуждение. 5.2. Търговската комуникация не може да бъде скрита и да действа на подсъзнателно ниво. 5.3. Търговската комуникация не трябва да изопачава или да използва измамно технически и научни данни и терминология. 5.4. В търговската комуникация не трябва да се премълчават или прикриват съществени недостатъци или опасни свойства на предлаганите продукти. 5.5. Търговската комуникация не трябва да съдържа никакви твърдения или аудио или визуално представяне, които пряко или косвено е вероятно да заблудят или подведат потребителя, и по-специално, но не само, по отношение на: а) характеристики на продукта, които са от съществено значение – състав, потребителски свойства, количество, качество, производител, продавач; начин, място и дата на производство; източник и начин на придобиване или на използване; ефективност и производителност, търговски или географски произход, въздействие върху околната среда и пр.; б) стойност на продукта и крайна цена, която потребителят трябва да заплати; в) условия за доставка, замяна, връщане, поправка и поддръжка; г) гаранционни условия; д) авторски права и права на интелектуалната собственост; е) спазване на стандартите; ж) официално признаване или одобрение, награди като медали, трофеи и дипломи; з) дарения за благотворителни каузи, обществени и културни акции и пр.; и) възможност за реализиране на бързи печалби. 5.6. Търговската комуникация не трябва да използва заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на продуктите. 5.7. Думата „ново“ ще бъде използвана само за определен разумен период от жизнения цикъл на продукт, който е нов или е претърпял съществена промяна. Член 6 – Използване на технически/научни данни и терминология 6.1. Когато търговската комуникация употребява технически и научни данни (резултати от изследвания или цитати от технически и научни публикации), те трябва да могат да бъдат потвърдени и подкрепени с доказателствен материал. 6.2. Търговската комуникация трябва да представя статистически данни по такъв начин, че да не преувеличава реалната стойност на твърденията за даден продукт. 6.3. Технически и научни данни с ограничена валидност трябва да са ясно посочени като такива и не трябва да се представят по начин, който да ги прави да изглеждат общовалидни. 6.4. Търговската комуникация трябва да използва терминология или речник по такъв начин, че да не внушава погрешно, че твърденията за даден продукт са научно обосновани. Член 7 – Използване на понятията „безплатно“ и „гаранция“ 7.1. Понятието „безплатно“ трябва да се използва единствено когато: а) предложението не включва абсолютно никакво задължение; б) единственото задължение е да се заплатят разходите за участие, изпращане и транспорт, които не трябва да надвишават приблизителните разходи, направени от маркетинг специалиста, или евентуалното пътуване на потребителя; в) във връзка с покупката на друг продукт, при условие че цената на този продукт не е била увеличена, за да покрие цялата или част от цената на предложението. 7.2. Предложенията с изпитателен период не трябва да се обозначават като безплатни, ако потребителят трябва да заплати разходите за евентуалното връщане на продукта, освен ако това не е изрично посочено в предложението. 7.3. Когато безплатно предложение изисква от потребителя да заплати дължими данъци и такси, тази информация трябва да е ясно посочена в търговската комуникация. 7.4. Ако това не е вярно, търговската комуникация не трябва да твърди или загатва, че „гаранция“, „право“ или друг израз със същото значение предлага на потребителя допълнителни права освен обезпечените от закона. Член 8 – Доказване 8.1. Данни и описания, използвани в търговската комуникация, са подлежащи на проверка и трябва да могат да бъдат доказани. 8.2. Такива доказателства трябва да бъдат на разположение, така че да могат да бъдат предоставяни в разумен срок и при поискване на органите за саморегулация, отговорни за приложението на Кодекса. Член 9 – Идентифициране 9.1. Търговската комуникация трябва да бъде ясно отличима като такава, независимо от нейната форма и използвания канал. 9.2. Когато реклама излезе по канал, съдържащ новини или редакционни материали, тя трябва да бъде представена по такъв начин, че да е ясно разпознаваема като реклама. Всички спонсорирани публикации, нативни интеграции и PR материали в Sportni-Novini.bg се обозначават изрично като „Реклама“ или „Спонсорирано съдържание“. 9.3. Търговската комуникация не трябва да представя невярно своята истинска цел. Тя не трябва да бъде представяна например като пазарно проучване или потребителска анкета, ако целта ѝ е търговска (продажбата на някакъв продукт).

Заключителни разпоредби „СПОРТНИ НОВИНИ“ АД се ангажира да информира своите рекламни партньори, рекламодатели и контрагенти за приетите Етични правила на НСС и да изисква тяхното спазване при сътрудничество в рамките на медията Sportni-Novini.bg. Сигнали за нарушения на Етичните правила в рамките на сайта Sportni-Novini.bg могат да бъдат подавани на адрес: office@sportni-novini.bg. Жалби за нарушения на Кодекса могат да бъдат подавани и директно към Националния съвет за саморегулация (НСС).