Треньорският трус на Мондиала: 14 селекционери платиха цената на провала

По време на Световното първенство , вече 14 национални селекционери се разделиха с отборите си след разочароващи представяния или незадоволителни резултати. Сред тях има както треньори, които подадоха оставки, така и специалисти, които бяха освободени от футболните федерации. Най-ранната промяна настъпи още след първия мач на Тунис, когато Сабри Ламуши беше уволнен след тежката загуба с 1:5 от Швеция.

Сред напусналите доброволно са Стив Кларк (Шотландия), Мирослав Коубек (Чехия), Хонг Мьонг-бо (Република Корея), Марсело Биелса (Уругвай), Ерве Ренар (Тунис) и Хавиер Агире (Мексико). Уволнения последваха при Себастиан Бекасесе (Еквадор), Роналд Куман (Нидерландия), Юлиан Нагелсман (Германия), Карлос Кейрош (Гана), Роберто Мартинес (Португалия), Златко Далич (Хърватия) и Папе Тиау (Сенегал). При Далич решението дойде след отпадането на Хърватия от Португалия на осминафиналите.

Този безпрецедентен треньорски трус подчертава фундаментална промяна в съвременния международен футбол. В миналото достигането до първия елиминационен кръг често се смяташе за приемлив резултат за средно силните футболни нации, но въвеждането на фазата с 32 отбора промени напълно очакванията и рисковете за големите федерации. Днес отпадане в ранна елиминационна фаза или провал в разширена групова схема се възприема като сериозна катастрофа.

Когато футболни гиганти като Германия, Нидерландия и Португалия не успеят да достигнат четвъртфиналите, последствията надхвърлят спортното разочарование. Финансовият, имиджовият и културният натиск върху ръководствата на федерациите става прекалено голям, за да бъде пренебрегнат. Именно затова треньорските смени след Мондиала се превърнаха в символ на новата ера, в която резултатите се оценяват с много по-малък толеранс към провала.