Футболният свят изпраща един от най-колоритните, обичани и енигматични нападатели на своето поколение.

Белгийският национал Дивок Ориги официално обяви, че слага край на професионалната си кариера. Макар и едва на 31 години, стрелецът реши, че е дошъл моментът да затвори тази страница от живота си, оставяйки зад гърба си визитка, на която биха завидели десетки мегазвезди.

Ориги никога не е бил играчът с най-много златни топки или поредени хеттрици, но притежаваше едно уникално, почти мистично качество - да се появява тогава, когато всичко изглежда изгубено, и да бележи най-важните, феноменални и съдбоносни голове.

Кралят на драматичните моменти на „Анфийлд“

Най-яркият период в кариерата на белгиеца неизбежно ще си остане престоят му в Ливърпул под ръководството на Юрген Клоп. Ориги се превърна в супер-резерва на „червените“ и златна клубна легенда благодарение на няколко паметни момента, които завинаги ще останат във футболната история.

Дивок Ориги се превърна в абсолютна култова легенда на Ливърпул, благодарение на решителните си и исторически голове, донесли паметния обрат срещу Барселона и триумфа във финала на Шампионската лига през 2019 година.

Белгийският нападател имаше статут на истинско божество на „Анфийлд“ и заради редовните си късни попадения в градското дерби срещу Евертън, които караха мениджъра Юрген Клоп да го определя като чиста класа.

Освен епохата на „Анфийлд“, Ориги извървя сериозен международен път.

Той започна кариерата си във френския Лил, премина през германския Волфсбург, а след Ливърпул опита късмета си в италианския гранд Милан и английския Нотингам Форест. За националния отбор на Белгия той записа над 30 мача, като стана и най-младият белгийски голмайстор на Световно първенство по време на Мондиала в Бразилия през 2014 г.

Дивок Ориги се оттегля от терена като шампион на Англия, Световен клубен шампион и носител на Шампионската лига.

За феновете обаче той няма да бъде запомнен просто със сухата статистика, а като футболния магьосник на невъзможните моменти. Когато напрежението беше най-голямо, времето изтичаше, а светлините на прожекторите угасваха, винаги се намираше някой на трибуните, който да прошепне: „Спокойно, Дивок е тук.“