Капитанът и любимец на феновете на Ботев (Пловдив) Тодор Неделев направи пълна изповед за кариерата си в подкаст.

Неделев разкри пълните подробности около трансфера си в Лудогорец и отношението на тогавашното ръководство:

За тежката раздяла с Ботев и предателството на шефовете

„Беше ми доста тежко, когато си тръгнах от Ботев. Помня, че се случи в последния ден от трансферния прозорец. Нещата обаче са доста интересни.

Оставаха ми още 2 или 3 месеца от договора, при което се налагаше с моя мениджър Иван Чворович да се обадим на Зингаревич и Валентич, който тогава беше треньор. Ние ги питахме как ще се процедира с мен, дали ще ми се предлага нов договор, и отговорът на Валентич беше, че не са решили какво ще правят с мен.

А аз имам само още 3 месеца… Точно в този момент дойде офертата от Лудогорец. Седнахме с моята жена и моя мениджър да обсъдим нещата и стигнахме до това решение.

След тази тежка катастрофа и след разговора с Валентич аз не знам дали ще ми предложат нов договор след края на сезона. Тогава решихме да вземем това решение и не съжалявам. Можеше да дам още на Лудогорец, но сега отново съм в Ботев и колкото време ми остава до края на кариерата, ще дам всичко от себе си за клуба.“

Футболистът не скри обидата си от отношението на Антон Зингаревич и Азрудин Валентич:

„Когато дойде Зингаревич, постоянно имахме разговори с него. Мислех, че наистина ме харесва, защото постоянно казваше, че съм легендата на Ботев, че съм капитанът на отбора – на приказки всичко беше добре, но явно зад гърба ми са имали друго намерение.

Беше ми обидно за каква цена ме продадоха, въпреки че ми оставаха 5 месеца или 6. Продадоха ме на Лудогорец за 150 хиляди евро. Беше ми наистина обидно, аз се отвратих от тези хора, от начина, по който се отнесоха с мен. Явно е, че всичко, което сме говорили с тях, е било да си правят вятър на устата.“

За феновете, парите и помощта от съдиите в Разград

Неделев засегна и темата за реакцията на запалянковците, парите и реферските отсъждания у нас:

„Аз излязох и казах цялата истина на феновете на Ботев – доста хора не ми повярваха. Беше ми болно, защото бях толкова много години в Ботев, отказал съм много оферти, и дойдоха някакви хора в клуба за една или две години и феновете повярваха на тях.

Помислиха, че отивам за пари там, но след това, което преживях, беше крайно време да помисля малко и за себе си. Стоял съм много дълго в Ботев – ако исках, можеше да изкарам много повече пари; ако бяха важни за мен тези неща, още от Германия нямаше да се върна. Със сигурност, ако исках да имам повече пари, нямаше да изкарам толкова време в Ботев.“

За манталитета и престоя си в Лудогорец той добави:

„В България отборите с фенска маса винаги имат големи очаквания. Това е нормално. Когато правиш някакъв отбор с някакви цели и това нещо не се получава, хората започват да се изнервят, наслагва се напрежение върху футболисти, треньори и т.н.

Лесно е, когато един отбор побеждава, да си зад него, а когато направи една-две загуби – да се забрави много бързо. За жалост, такъв е нашият манталитет. Всеки, който отиде в Разград, се говори, че е за пари. Няма да крия, че заплатата ми там беше много по-голяма от тази в Ботев, да не кажа двойно и тройно по-голяма.“

Относно съдийството в полза на шампионите Неделев бе напълно честен:

„Имало е случаи, в които са ни помагали съдиите в Лудогорец. Цяла България го вижда, че когато има по-трудни мачове и нещо не се получава, са ни побутвали с някой фал, с нещо друго. Не е било обаче така, както всички го изкарват – че едва ли не излизаш на терена и няма какво да стане.“

За Илиян Филипов, незабравимите голове и кошмарите на терена

Неделев изрази благодарността си към Илиян Филипов за завръщането си у дома:

„С Илиян Филипов се познаваме откакто Зингаревич дойде в Ботев. В началото двамата със Зингаревич бяха ръководители на клуба. За Илиян само хубави неща мога да кажа – в толкова тежък момент взе Ботев и ги избави от фалит.

Да, имаше трудна първа година, но на този лош сезон за малко не се класирахме на бараж за Европа. Благодарен съм на Илиян за това, че ме върна в Ботев.“

Завършвайки с най-щастливите и най-тежките си футболни спомени, халфът сподели:

„Голът от центъра на „Лаута“ е един от най-хубавите ми спомени. Преди да замина за Германия имам два гола срещу Левски на „Колежа“ – бихме 2:1 с Мъри Стоилов.

Имам много хубави моменти, но имам и много лоши. Един от тях категорично е загубеният финал за Купата срещу Локомотив, а другият отново беше срещу Локомотив – загубата с 0:6. Тези два мача са най-тежки може би в цялата ми кариера на футболист.“

„Много тежко преживях финала с Локо – това беше първи такъв в историята, и то в София. Спомням си, че имаше три седмици до финала и в града много се говореше, особено от нашите фенове, че в този мач няма какво да стане, че ние сме много по-добри, че ще ги бием с разлика.

Не знам дали това нещо не повлия на целия отбор да излезе с прекалено голямо самочувствие… Локомотив излязоха, сбиха се и спечелиха. Мачът беше такъв, че който отбележи, ще спечели.“