Джокович разкри душата си: Войната, съмненията и защо отказването още не е опция

Сръбската жива тенис легенда - Новак Джокович признава, че въпреки невероятните си успехи в тениса продължава да бъде най-големият си критик и постоянно да търси нови начини да се усъвършенства.

39-годишният сърбин е спечелил почти всичко възможно в спорта. Той държи рекорда по титли от Големия шлем при мъжете, има повече трофеи от сериите „Мастърс 1000“ от всеки друг и отдавна е сред най-великите тенисисти в историята.

Това обаче не е достатъчно за Джокович.

„Не мога да кажа, че се чувствам удовлетворен от това, което имам и от това, което съм. Винаги се стремя да бъда повече – по-добър, по-бърз, по-силен. Често имам чувството, че сам се затварям в затвор“, споделя той в нов документален филм на Amazon.

По-късно Джокович допълва: „Аз съм човекът, който най-много се съмнява в себе си. Опитвам се да докажа, че греша повече от всеки друг.“

Сърбинът е изравнен с Маргарет Корт с рекордните 24 титли от Големия шлем. Последният му триумф дойде на US Open през 2023 г.

Въпреки напредналата си възраст Джокович продължава да се представя на най-високо ниво. Той достигна полуфиналите на шест от последните седем турнира от Големия шлем, а през януари стана най-възрастният тенисист в историята, достигал до финала на Australian Open.

Съпругата му Йелена разкрива, че Джокович има противоречиви чувства относно края на кариерата си.

„Той носи тежестта на това никога да не се чувства достатъчен. Без значение колко много постига, никога няма да бъде достатъчно. Тенисът е мястото, където се чувства изпълнен – мястото, където усеща, че има стойност“, споделя тя.

Трудното детство, което го изгради

Документалният филм показва и кадри с малкия Джокович, който още тогава говори за тениса като за „отговорност“. Неговата цел е била ясна още от ранна възраст – да стане шампион.

Детството му обаче е далеч от обичайното за бъдеща спортна звезда. Джокович израства в Белград по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г. Той си спомня как семейството му е трябвало да напуска дома си и да търси убежище на друго място.

В един от най-силните моменти от разказа си сърбинът си спомня как се е спънал, докато бяга със семейството си. Близките му продължили напред, а той се обърнал към дома си и видял как самолет хвърля две бомби в близост до болница.

„Почти всеки ден, в продължение на години, трябваше да чакаме на опашка за хляб и мляко“, разказва Джокович.

Той определя тези преживявания като едни от моментите, които са го изградили като човек и състезател.

„Няма съжаление или негодувание. Напротив – има признателност и благодарност. Всичко в живота се случва с причина“, споделя той.

В началото на кариерата му семейството също преминава през сериозни финансови трудности. Джокович разкрива, че баща му е бил принуден да заема пари от „неподходящи хора“, за да финансира развитието му като тенисист.

Когато пробива сред най-добрите, сърбинът се намесва в доминацията на Роджър Федерер и Рафаел Надал. По-емоционален и по-гласен на корта от двамата си големи съперници, Джокович не винаги е бил любимецът на публиката.

„Трябваше да потискам много емоции, които по-късно излизаха на корта. На корта се чувствах в безопасност и комфорт. Това беше позната територия“, казва той.

„Тенисът е много повече от игра и състезание. Той е определящ за това кой съм като човек.“

Джокович не мисли за край на кариерата си

След всяка загуба на Джокович от Големия шлем неизбежно започват въпросите за неговото отказване. Самият той обаче категорично не поставя конкретна дата за края на кариерата си.

„Защо да говоря за отказване, когато продължавам да доказвам на себе си, че все още мога да печеля?“, казва сърбинът.

„Докато имам мотивацията и страстта, но най-вече докато усещам, че мога да бъда един от най-добрите играчи в света, искам да продължавам.“

Олимпийското злато в Париж през 2024 г. беше един от върховете в кариерата му. Джокович обаче вече гледа към Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 г.

„Изглежда далеч. Но чувствам, че мога да стигна дотам. Бих искал да завърша със сръбския флаг на раменете си. Това би било красив начин да сложа край на нещо, с което се гордея толкова много“, признава Джокович.