Циципас: Бях изгубил пътя си като играч

Стефанос Циципас започва участието си на тенис турнира Уимълдън с победа над Юго Гастон с 6:1, 6:4, 6:2. В същото време Циципас отново прекрати своите отношения с баща си Апостолос, като според него това е окончателно.

„Наистина ми липсваше начинът, по който играех преди няколко години. По време на мача непрестанно мислех за множеството тежки битки, които съм водил на Уимбълдън. Обичам играта на трева и винаги идвам на този турнир пределно мотивиран. Този двубой бе като пътуване във времето в някои отношения. Опитах се да си възвърна някои от качествата от миналото и да ги приложа по градивен начин. Развълнуван съм да видя къде ще ме отведе този път“ – каза гръцкият тенисист.

„За мен сервисът и ретурът винаги са били фундаментално важни, защото това са ударите, с които започваш всяка точка. Когато играта ми е на ниво в това отношение, се появяват множество други възможности. Винаги съм бил достатъчно уверен, за да рискувам с форхенда във важни моменти. Моят стил винаги се е изразявал в това да играя агресивно и интелигентно едновременно. Лесно е да удряш топката, без да влагаш никаква мисъл.Най-важното е да намериш баланс“

Той проговори за контузиите през кариерата му:

„Това, което винаги ме кара да се връщам, е обичта ми към тениса. Заради контузиите изпитах трудности, които дори не си бях представял като дете, но въпреки това все още обожавам тази игра“.

„Никога не съм предполагал, че ще премина през контузии, които ще ми причинят толкова много страдания и ще променят живота ми. Имаше няколко операции и престои в болница, но това е част от живота на спортистите. Приел съм го, защото далеч не съм единственият, който преминава през подобни неща. През последните години непрестанно търсех начини да променя и подобря играта си и в резултат на това се стигна до момент, в който изгубих пътя си. Понякога се опитвах да добавя към играта си неща, които бяха нетипични за мен, но треньорите ми твърдяха, че ще ми бъдат полезни“.

„Този процес отнема време, а в съвременния тенис не разполагаш с такова, защото турнирите идват един след друг. Цялото това напрежение, натиск и стрес се превърнаха в тежко бреме за мен. Сега се опитвам просто да се наслаждавам на играта, да не гледам твърде далеч напред и да не съм обсебен от победите“.