20 години без Стоян Орманджиев – човекът, оставил златна следа в българския футбол

Днес, 10 октомври, се навършват 20 години от кончината на Стоян Орманджиев – една от най-значимите личности в историята на българския футбол.

Роден на 10 януари 1920 година във Варна, той напуска този свят на 10 октомври 2006 година в София, на 86-годишна възраст.

Две десетилетия по-късно името му продължава да буди уважение и признателност за огромния принос, който оставя като футболист, треньор и ръководител.

Състезателният му път започва през 1936 година в Радецки Варна, след което преминава през Владислав Варна и Локомотив София. Със столичните „железничари“ печели шампионската титла през 1945 година и два пъти Купата на България – през 1945 и 1948 година, а през 1948-а е избран за футболист №2 на страната.

Орманджиев прекратява кариерата си едва на 29 години със 168 мача и 11 гола на клубно ниво, като записва и 20 срещи за националния отбор, в пет от които носи капитанската лента.

Най-големите му успехи идват в треньорската професия, където остава рекордьор със 76 мача начело на националния отбор на България. Под негово ръководство „лъвовете“ участват на три олимпийски игри – през 1952, 1956 и 1960 година, като в Мелбърн печелят бронзовите медали.

Начело на ЦСКА Орманджиев завоюва две шампионски титли и две купи на Съветската армия, а през 1967 година извежда „червените“ до исторически полуфинал за Купата на европейските шампиони срещу Интер.

Работи още като треньор в Черно море и австрийския Алпине, но приносът му далеч надхвърля успехите на терена, като е сред организаторите и учредителите на първата държавна треньорска школа по футбол.

Според биографичните сведения през 1953 година в Женева Стоян Орманджиев подписва от името на България протокола за учредяването на УЕФА, като през годините участва и в ръководството на Българския футболен съюз.

През 2005 година получава почетен знак от БФС за дългогодишния си принос, а името му остава завинаги записано със златни букви в историята на българския футбол